Нови издания на великия Джордано Бруно и сценариста на `Досиетата Х` Уилям Гибсън
Двуезичното издание " Свещник " на Джордано Бруно и „ Периферни тела “ на Уилям Гибсън са новите заглавия на издателство Изток-Запад, които излизат през днешния ден.
„ Периферни тела “ на Уилям Гибсън е номиниран за премиите „ Локус “ и „ Джон Кембъл “ научнофантастичен трилър, който ни демонстрира две разнообразни бъдеща – едно по-близко и едно по-далечно, свързани от извънредно закононарушение.
Флин Фишър живее в провинциална Америка от близкото бъдеще и си изкарва хляба със сглобяване на артикули в 3D печатница. Един ден брат й Бъртън, който работи като защита в игрови първообраз – виртуален свят, който неясно наподобява на Лондон – я моли да поеме промяната му. Работата е напълно елементарна – от Флин се желае да пилотира квадрикоптер към високите етажи на една постройка и да гони от тях летящи „ папараци “. Когато става несъзнателен очевидец на едно загадъчно ликвидиране обаче, тя стартира да се чуди дали този виртуален свят не е освен това от първообраз на игра.
Брилянтен разказ. – Кори Доктороу
Никой не написа по-добре за близкото бъдеще. – Вашингтон Пост
Безкраен поток от огромни хрумвания, върху които читателите ще размишляват дълго. – Лайбръри Джърнъл
Книгата ни предлага едно напълно действително бъдеще, което можеш да вкусиш, помиришеш и усетиш върху кожата си; толкоз е безапелационно. – NPR
Уилям Гибсън (р. 1948) е американско-канадски създател на бестселъри, един от най-ярките представители на поджанра киберпънк. Публикувал е 12 романа и дузина описа, отличени с влиятелни награди като „ Небюла “, „ Хюго “, „ Филип Дик “, „ Джон Кембъл “ и „ Аркър Кларк “, а през 2008 година името му е вписано в Залата на славата на научната фантастика. По негови творби и сюжети са снимани два епизода на „ Досиетата Х “ и филмите „ Хотел „ Ню Роуз “ и „ Джони Мнемоник “.
„ Свещник “ (двуезично издание), Джордано Бруно:
Един от персонажите в пиесата е художникът Джоан Бернардо, чиито букви са Дж. Б. и не оставят подозрение, че това е самият създател Джордано Бруно. На художника се пада задачата да направи тази фреска, това „ платно “ на комедията (Оказвате се прекомерно остроумен, като придворен, изтъкал това платно по този начин изобретателно, че чак в този момент разбирам вашето изкуство). Наистина създателят ловко е изтъкал нишките на пиесата, с цел да наподобява на платно, играейки си с думите и тяхната многозначност: изтъкавам – термин, който се употребява както за платното, на което ще се рисува, по този начин и за творенията на паяка, който тъче паяжината си, до момента в който резултатът от тъкането е и така наречен ordito – основа, вътък, който е и сюжет на литературно произведение.
Разбира се, всичко това е и намек за клопките, които крие паяжината, също като измамите в комедията. Препратка е и към активността на художника, на изкуството му да рисува платна – активност, която сближава още повече писателя с художника, Джоан Бернардо с Джордано Бруно. Единият рисува платна, а другият тъче вътрешния свят на комедията. И двамата обаче „ рисуват “ – Джоан Бернардо експлицитно в пиесата, а Бруно имплицитно, тъчейки нишките в ролята си на философ-художник. – Нучо Ордине
Джордано Бруно (1548 – 1600), прочут още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански мъдрец, астроном, математик и драматург, който първи отстоява концепцията за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и дефинират Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди. Изгорен жив на клада от управляващите на Папската страна през 1600 година, откакто Светата инквизиция го упреква в разкол. След неговата гибел концепциите му стават известни и през XIX и XX век на него се гледа като на страдалец за свободната мисъл и модерната просвета, макар че главните обвинявания против него да са били на догматическа, а не научна основа.
Джордано Бруно е роден през 1548 година в Нола, Кампания в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става духовник. Но неговия свободомислещ темперамент не му разрешава да се помири с манастирските порядки. Жаждата му за познания и непреодолимото предпочитание да се учи и да предава своите познания на хората са доста мощни. В допир с богатата библиотека на манастира Бруно развива дълготраен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се среща и с учението на Коперник и става негов почитател. През 1581 година монахът отпътува за Париж, където стартира да преподава наученото от книгите, както и своите лични теории за живота. Нещо повече, Бруно построява личен способ на преподаване, който самичък дефинира като проведено знание. В резултат той си печели славата на човек, кадърен да накара всеки да запомни това, което му се изяснява. Така Бруно става извънредно известен. Въпреки това славата му е спорна, тъй като консервативните духовници го упрекват в магьосничество. Те не виждат в Бруно академик, който се движи по каноните, а човек, който основава свои теории.
В последна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от концепциите на Бруно и го прави собствен любимец. Под неговата протекция италианецът издава редица книги като „ Сенките на концепциите “ (вдъхновена от Платоновата теория) и „ Изкуството на паметта “.
Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.
През април 1583 година той отива в Англия с писмо от Анри III, само че през октомври 1585 година още веднъж се завръща във Франция след оповестената от Френската монархия война против Англия.
Заловен е от римската черква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм поради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 година е изгорял на клада на римския площад Кампо де Фиори на 52-годишна възраст.
„ Периферни тела “ на Уилям Гибсън е номиниран за премиите „ Локус “ и „ Джон Кембъл “ научнофантастичен трилър, който ни демонстрира две разнообразни бъдеща – едно по-близко и едно по-далечно, свързани от извънредно закононарушение.
Флин Фишър живее в провинциална Америка от близкото бъдеще и си изкарва хляба със сглобяване на артикули в 3D печатница. Един ден брат й Бъртън, който работи като защита в игрови първообраз – виртуален свят, който неясно наподобява на Лондон – я моли да поеме промяната му. Работата е напълно елементарна – от Флин се желае да пилотира квадрикоптер към високите етажи на една постройка и да гони от тях летящи „ папараци “. Когато става несъзнателен очевидец на едно загадъчно ликвидиране обаче, тя стартира да се чуди дали този виртуален свят не е освен това от първообраз на игра.
Брилянтен разказ. – Кори Доктороу
Никой не написа по-добре за близкото бъдеще. – Вашингтон Пост
Безкраен поток от огромни хрумвания, върху които читателите ще размишляват дълго. – Лайбръри Джърнъл
Книгата ни предлага едно напълно действително бъдеще, което можеш да вкусиш, помиришеш и усетиш върху кожата си; толкоз е безапелационно. – NPR
Уилям Гибсън (р. 1948) е американско-канадски създател на бестселъри, един от най-ярките представители на поджанра киберпънк. Публикувал е 12 романа и дузина описа, отличени с влиятелни награди като „ Небюла “, „ Хюго “, „ Филип Дик “, „ Джон Кембъл “ и „ Аркър Кларк “, а през 2008 година името му е вписано в Залата на славата на научната фантастика. По негови творби и сюжети са снимани два епизода на „ Досиетата Х “ и филмите „ Хотел „ Ню Роуз “ и „ Джони Мнемоник “.
„ Свещник “ (двуезично издание), Джордано Бруно:
Един от персонажите в пиесата е художникът Джоан Бернардо, чиито букви са Дж. Б. и не оставят подозрение, че това е самият създател Джордано Бруно. На художника се пада задачата да направи тази фреска, това „ платно “ на комедията (Оказвате се прекомерно остроумен, като придворен, изтъкал това платно по този начин изобретателно, че чак в този момент разбирам вашето изкуство). Наистина създателят ловко е изтъкал нишките на пиесата, с цел да наподобява на платно, играейки си с думите и тяхната многозначност: изтъкавам – термин, който се употребява както за платното, на което ще се рисува, по този начин и за творенията на паяка, който тъче паяжината си, до момента в който резултатът от тъкането е и така наречен ordito – основа, вътък, който е и сюжет на литературно произведение.
Разбира се, всичко това е и намек за клопките, които крие паяжината, също като измамите в комедията. Препратка е и към активността на художника, на изкуството му да рисува платна – активност, която сближава още повече писателя с художника, Джоан Бернардо с Джордано Бруно. Единият рисува платна, а другият тъче вътрешния свят на комедията. И двамата обаче „ рисуват “ – Джоан Бернардо експлицитно в пиесата, а Бруно имплицитно, тъчейки нишките в ролята си на философ-художник. – Нучо Ордине
Джордано Бруно (1548 – 1600), прочут още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански мъдрец, астроном, математик и драматург, който първи отстоява концепцията за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и дефинират Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди. Изгорен жив на клада от управляващите на Папската страна през 1600 година, откакто Светата инквизиция го упреква в разкол. След неговата гибел концепциите му стават известни и през XIX и XX век на него се гледа като на страдалец за свободната мисъл и модерната просвета, макар че главните обвинявания против него да са били на догматическа, а не научна основа.
Джордано Бруно е роден през 1548 година в Нола, Кампания в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става духовник. Но неговия свободомислещ темперамент не му разрешава да се помири с манастирските порядки. Жаждата му за познания и непреодолимото предпочитание да се учи и да предава своите познания на хората са доста мощни. В допир с богатата библиотека на манастира Бруно развива дълготраен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се среща и с учението на Коперник и става негов почитател. През 1581 година монахът отпътува за Париж, където стартира да преподава наученото от книгите, както и своите лични теории за живота. Нещо повече, Бруно построява личен способ на преподаване, който самичък дефинира като проведено знание. В резултат той си печели славата на човек, кадърен да накара всеки да запомни това, което му се изяснява. Така Бруно става извънредно известен. Въпреки това славата му е спорна, тъй като консервативните духовници го упрекват в магьосничество. Те не виждат в Бруно академик, който се движи по каноните, а човек, който основава свои теории.
В последна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от концепциите на Бруно и го прави собствен любимец. Под неговата протекция италианецът издава редица книги като „ Сенките на концепциите “ (вдъхновена от Платоновата теория) и „ Изкуството на паметта “.
Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.
През април 1583 година той отива в Англия с писмо от Анри III, само че през октомври 1585 година още веднъж се завръща във Франция след оповестената от Френската монархия война против Англия.
Заловен е от римската черква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм поради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 година е изгорял на клада на римския площад Кампо де Фиори на 52-годишна възраст.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ